Разказват Милена Милошева и Евелина Венкова.

Нашият прадядо Троян Видинов Сотиров, родом от с. Крапец, област Перник, е роден на 28 май 1923 г.

Участва в най – кръвопролитното сражение, което историята познава – Втората световна война, в V – ти конен полк на Българската армия.

С армията стига до Драва – Соболч. Има още →

Разказва Пенка Запрянова.

Пенка Ненова Цонева – моята баба, майка на моята майка.

Родена на 25 март 1910 г. в с. Килифарево, Великотърновски окръг.

Активен борец против фашизма и капитализма. Ятак и помагач на партизаните в годините на Втората световна война.

За дейността си през 1944 г. е интернирана в Златоград. Има още →

Разказва Пенка Запрянова.

Пенчо Цонев Пенчев (Мойсей) – моят дядо, баща на моята майка.

Роден на 15 (28 по ст. стил) август 1912 г. в с. Килифарево, Великотърновски окръг. Партизанин, политкомисар на Еленската партизанска чета – Горнооряховски партизански отряд.

Загива на 07 септември 1944 г. край с. Константин, общ. Елена, в неочакван бой с жандармерията, организирала засада на четата след предателство. Има още →

Разказва Камен Криворов.

Баща ми Атанас Делов Криворов роден на 21.01.1923 год. в с. Смилец, обл. Пазарджик.

Член на РМС от 1941 год., партизанин от 14.09.1943 год. в отряд „Г. Бенковски”, 1-ва Полска чета.
Почина през 2004 год.

Майка ми Мария Димитрова Криворова родена на 18.07.1921 год. в гр. Пловдив.
Има още →

Разказва Наталия Салимова.

Цялата рода по-майчина линия загина в тази война.

Много са загубите.

След войната жива остана само майка ми.

Става дума за гр. Воронеж, Харков, в Украина.

Разказва Дарина Тодорова.

Моят дядо, Илия Игнатов Бабачев, роден 1911 г. в с. Ружинци, починал 1983 г., е участвал в Дравската епопея в състава на 1-ва Българска армия, вероятно като член на Трета балканска дивизия.

Знам от него, че почти всички мъже от село Ружинци са били на фронта, но за войната не искаше да говори.

Помня, че е бил в Драва Соболч и Драва Чехи, където българските войници са водили жестоки улични боеве, за да изтласкат немците.

Пред Първа българска армия е поставена задача от командването на Трети Украински фронт да отбранява 130-километрова полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по река Драва до Торянц, да не допусне пробив на противника и излизането му във фланг и тил на основната групировка на Трети Украински фронт.

В Драва Соболч българските войници намират до убития немски поручик Хигелман личния му дневник, в който пише: „Неприятелят продължава да ни притиска от всички страни. Ние очакваме с копнеж нощната тъмнина. Има още един офицер в нашата част,всички други паднаха. Драва Соболч е гробница за поделението!“

Героизмът, твърдостта и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немскофашисткото командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война.