Разказва Йовка Златева

Дядо ми, Подпоручик Ганчо Николов Даскалов, е бил в 11 Сливенски пехотен полк, Тунджанска дивизия, 1-ва българска армия. Участвал е в първата фаза на войната /след включването на България на страната на Антифашистката коалиция/ – в Нишката операция в Сърбия.

Дядо не обичаше да говори за войната… Има още →

Ламбрина Иванова Костадинова загина на 23 октомври 1944-та година в боевете при Страцин, Македония.

През октомври 1944 г. по време на Втората световна война край Страцин Българската армия води едни от най-кръвопролитните и ожесточени сражения в новата българска военна история срещу германски части.

„Ламбрина беше любимка на своите другари в ротата, както беше любимка на младежите в своето родно село Габровица. Има още →

Разказва: Юлия Камаринчева

Моя дядо Васил Камаринчев е роден 1907 година в село Болгаркьой, намиращо се в момента на турска територия.

През 1912 година турците събират всички мъже на мегдана уж за да им съобщят нещо и там ги разтрелват, а жените и децата хукват да бягат през гората за да се спасят. Турците, когото хванели се гаврели с него до смърт… Има още →

Подофицер Костадин Василев Кючуков
/1921 год. – 1944 год./
Служил в 59–ти пехотен полк. Загинал на 2 април 1945 год.
при с. Балахази,окр. Нягатад, Унгария

Разказва дъщеря му Пенка – 1944 год.

Току що съм се родила, когато дошла вест, че баща ми е убит на фронта. Мама останала млада вдовица, а аз – сираче на шест дена. Баба сигурно е страдала за сина си, оставил костите си по чуждите земи. Млад и зелен. Майчиното сърце би трябвало да кърви от болка. Има още →

Подофицер Георги Пеев Гинков
/1919 год. – 1944 год./
Служил в 31-ви пехотен полк. Загинал на 22 октомври 1944 год.
на връх „Мути вода“, Прищинско, Югославия

Разказва синът му Пейо – 1942 год.

Баба родила дванадесет деца. От тях останали живи три. Две момчета и едно момиче. Преди да дойдат в България, леля се разболяла от туберкулоза и починала. Останали тати и чичо. Има още →