Разказва Йовка Златева

Дядо ми, Подпоручик Ганчо Николов Даскалов, е бил в 11 Сливенски пехотен полк, Тунджанска дивизия, 1-ва българска армия. Участвал е в първата фаза на войната /след включването на България на страната на Антифашистката коалиция/ – в Нишката операция в Сърбия.

Дядо не обичаше да говори за войната… Затова и нямам особени спомени от подобни разговори… Отклоняваше въпросите ми…

Леля знае повече и обеща да ми напише нещичко…

Най-„добрият “ спомен на дядо беше как са се връщали от фронта. В някакво село ги посрещат по традиция с хляб и сол. Бабичката, в чиято къща са пренощували, постила креватите с бели чаршафи… Дядо и войниците лягат на пода. Защо ли? Ами, защото са били кални, мръсни, въшливи и не са искали да изцапат бельото и да направят проблем на бабичката.

Дядо Ганчо се е бил разболял от малария и ревматизъм. Същата бабичка му казва народен лек, който той прилага, и, който го излекувал от ревматизма.

Награждаван е с медали за заслуги.

Снимка имам само цивилна. С униформа – ще потърся 🙂