Разказва Павел Иванов.

Моят прачичо Жеко Гергинов е български анархо-комунист.
Роден е на 17 октомври 1897 г. в Хасково в семейство на беден занаятчия. От малък намразва религията, експлоатацията и социалната несправедливост. Става анархо-комунист и се присъединява към анархо-комунистическата група в Хасково.

Гергинов учи в Хасковската мъжка гимназия откъдето е изключен защото нанася побой на директора и един от учителите, които тормозят учениците.

Още като ученик проявява стремеж да защитава останалите, което му изиграва лоша шега. Тъй като е наказан да няма право да продължи образованието си в нито едно гимназиално училище в България е принуден да се самообразова. Чете много анархистически книги и класически творби от световната литература.

През лятото на 1918 г. Гергинов с помощта на братовчед си и сестра си, моята прабаба, прокопава тунел до складовете на хасковските казарми и отнема в полза на анархо-комунистическото движение 10 сандъка с бомби и пистолети.

На 10 юни 1919 г. в Хасково се провежда публичен диспут между местните анархо-комунист и комунисти. Атмосферата е напрегната и близо до скандал. Жеко Гергинов си пробива път до трибуната с изстрели във въздуха. След неговото изказване започва масов бой.

По време на общонационалната транспортна стачка през декември 1919 г. – януари 1920 г., хасковските анархо-комунисти активно подкрепят стачкуващите работници, а Жеко Гергинов участва в престрелка с рота войници от хасковския гарнизон.

Гергинов поддържа връзка с известни анархисти като Георги Шейтанов, Васил Икономов, Михаил Герджиков, а с Георги Жечев, който също е от Хасково, са близки приятели.

Името на Гергинов е познато не само на полицията, но и обикновените хора от района, който го приемат за свой защитник от произвола на капиталистическите властници.

На 7 юни 1921 г. Жеко Гергинов с група анархисти извършват експроприяция на местен богаташ. Целта на акцията е закупуване на печатница за организацията и подпомагане на бедстващи материално тютюноработнически семейства. Но полицията проследява експроприаторите и при заформилата се престрелка е убит един анархист.

Жеко Гергинов участва в Национална конференция на Федерацията на анархо-комунистите, проведена на старопланинският връх Мал тепе, през 1921 г. като делегат от Хасково.

След конференцията, на следващия ден, Гергинов се предава на властта. Осъден е на 12 години затвор.

В хасковския затвор Жеко Гергинов повлиява в морално и политическо отношение на осъдения за криминално деяние Митьо Ганев. По-късно Ганев става известен като командир на политическа чета бореща се срещу фашисткия режим на демократа Александър Цанков.

В началото на 1924 г. под вътрешен и международен натиск фашисткото правителството на Александър Цанков дава амнистия на политическите затворници.

Амнистията се отнася и за Жеко Гергинов, който трябва да бъде освободен на 3 март. За да предотвратят излизането му на свобода през нощта на 2-ри срещу 3-ти март няколко полицаи нахлуват в килията и стрелят по спящия Гергинов.

Ранен смъртоносно той умира на сутринта. Нареждането за убийството на Гергинов дава лично министърът на вътрешните работи ген. Иван Русев.

Има народна песен за Жеко Гергинов. Ето я:

„В Хасково се, мале, провикна
анархистът Жеко Гергинов –
пелерина черна наметнал,
вятър перчема му вее,
а той песен бунтовна пак пее!

С песен разбунва народа
да грабне яки тояги
и низ улици, градски площади
да прогони върли душмани,
изедниците, мале, народни!“