Роден е на 12 октомври 1890 г. във Велико Търново.

Баща му е руски възпитаник, учил в гр. Николаев. По-късно става учител и учителствува 40 години.

Майка му, дъщеря на възрожденски деец, емигрирал в Русия, прекарва детските си години в Одеса.

Никола бил още малко дете, когато родителите му се преселили от Велико Търново във Варна. Тук минават детските и юношеските му години.

Възпитаван в семейство с възрожденски традиции и демократичен дух, Никола Гинев се оформя като борец против всякакви неправди и злини, против гнилия капиталистически обществен режим.

Като завършва трети клас, той постъпва в Юнкерското училище в София. Волният му дух обаче се оказва непримирим със затъпяващата атмосфера и ограниченията на казармената дисциплина в училището и той го напуска.

Немного след това се записва студент в Юридическия факултет в Софийския университет.

Пред младежкия му поглед животът се разкрива необятен и разнообразен. След първата учебна година с търговски кораб той отива в Цариград, Пирея, Марсилия. За известно време попада и в Италия (Неапол). Неговите представи за света са вече много по-трезви, житейският му опит – значително пораснал.

След завръщането си той продължава следването си в Софийския университет.

Неутолимата жажда за знания, постоянното четене на наша и чужда научна и художествена литература, вроденият му стремеж към свобода и справедливост го поставят в контакт с комунистите и той започва системно да чете комунистически книги, да изучава марксизма. Още като студент става убеден и оформен марксист-революционер.

По това време той се жени за Веселина Юрукова от Пловдив, където се установяват на постоянно местожителство. През 1912 г. става и член на Пловдивската партийна организация на БРСДП (т.с.) (по-късно преименувана на БКП (т.с.).

През 1913 г. започва адвокатския си стаж.

В Пловдив той работи и се развива под влиянието и ръководството на утвърдени марксисти и признати водачи на пловдивския пролетариат като Васил Коларов, Тигран Исмиян и Никола Господинов. Под тяхното благотворно влияние Никола Гинев израства като талантлив партиен агитатор и пропагандист. Той е неуморим организатор на партийното и синдикалното движение в града и окръга. Проявява се като талантлив публицист. Пише статии в сп. „Ново време“.

През Първата световна война е мобилизиран като запасен офицер от инженерните войски. Цялата война той прекарва в Тракия – Гюмюрджина, Драма и другаде.

На фронта с войниците разговаря по въпросите за войната, за положението в страната и в света. Разпространява в. „Работническо дело“.

Известието за Великата октомврийска социалистическа революция той посреща с неудържима и нескрита радост. „Настъпи началото на края на капиталистическия свят с неговата зверска система на експлоатация и грабеж“ – пише той на съпругата си.

Никола Гинев е един от ръководителите на охраната на митинга, свикан от БКП (т.с.), на 21 ноември 1919 г. против глада и безработицата, против мизерията и експлоатацията. Неговото име е свързано и с борбите на транспортните работници в Пловдив. Той е един от защитниците в съда на стачниците от 24 декември 1919 г. Начело е на колоната на манифестацията на пловдивската младеж, организирана на 3 септември 1921 г. по случай международния младежки ден.

По време на Деветоюнския преврат Никола Гинев правилно се ориентира в обстановката и настоява за незабавни действия заедно със земеделците.

При подготовката на Септемврийското въстание застава начело на образувания на 16 септември 1923 г. военен комитет, който има за задача да организира и ръководи въстанието в града и окръга. Военният комитет изработва подробен план на въстанието и взема решение, че ако до 20 септември не се получи нареждане от ЦК за въстание, Пловдив и окръгът да се вдигнат на борба.

Врагът, усетил, че се готви въстание, започва арести.

Арестувани са много партийни ръководители. Градът е изолиран от селата и не може да въстане.

На 24 септември домът на Гинев e блокиран от полицията.

Арестуван е и на 24 срещу 25 септември Никола Филипов Гинев е убит в казармата на 9-и Полк в Пловдив.