Етикети

pencho-savovРоден е на 14 юли 1883 г. в Пловдив. Като ученик в прогимназията той помага на баща си в малка гостилница.

През 1894 г. продължава образованието си в Пловдивската мъжка гимназия. Тук за пръв път среща и слуша лекциите и беседите на уважавания и обичан от учениците учител по руски език и българска история Димитър Благоев. Запознава се с прогресивни ученици и участвува в организирания от тях социалистически кръжок. Едновременно посещава и клуба на социалистите.

Заради социалистическите му идеи през 1901 г. е изключен от гимназията. На следващата година постъпва в една от софийските гимназии, където завършва средното си образование и след това следва право в Софийския университет. Подгонен и оттук като пропагандист на социалистическите идеи, той се прехвърля зад граница и от 1904 до 1906 г. продължава юридическото си образование в Женева. В Женева се свързва с руската революционна емиграция начело с Ленин и Плеханов, с които той има личен контакт. Под тяхно влияние се оформя като марксист.

През 1907 г. се завръща в България. Повикан да отбие редовната си служба, попада в школата за запасни офицери, която завършва с отличие. През 1909 г. за кратко време е стажант-съдия в мировия съд с. Долна Баня, а по-късно в с. Брезово. От 1910 г. е вече адвокат в Пловдив в кантората на Васил Коларов и Тигран Исмиян. В средата на едни от първите социалистически дейци в България по това време, макар и млад, едва 27-годишен, той бързо израства като талантлив партиен деец и любимец на партийните маси. Определен е за кореспондент на в. „Работнически вестник“, а от 1920 г. е редактор на в. „Пловдивска комуна“.

През 1910 г. заедно с Д. Благоев, Г. Кирков, В. Коларов и Хр. Кабакчиев е делегат на конгреса на Втория интернационал в Копенхаген.

Той е един от първите общински съветници-социалисти, които пловдивските избиратели изпращат на 5 януари 1912 г. в общинския градски съвет. Два пъти е избиран и за училищен настоятел.

Като председател на училищното настоятелство, в което Комунистическата партия има болшинство, както и в самия общински съвет, Пенчо Савов прокара редица реформи в интерес на пловдивските работници.

На 19 ноември 1919 г. той е един от ръководителите и организатор на организирания от партията митинг против глада и безработицата.

От 1919 до пролетта на 1923 г. той е отдаден изцяло на обществена работа като общински съветник и училищен настоятел. Но той не изоставя нито работата си като член на бюрото на партията, нито пряката си адвокатска дейност. Посещава селата в окръга, държи речи, изнася сказки, укрепва партийните организации. През 1923 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. На 12 септември 1923 г. фашистката полиция го арестува и на 27 заедно е още 11 други комунисти го разстрелват в местността „Кемера“ край Пловдив.

Advertisements