Роден е на 4 май 1882 г. в с. Новосел (сега Гълъбово) в бедно селско семейство. При крайно оскъдни средства той завършва гимназия в Пловдив, а след това завършва и Софийския университет. Син на бедни, но будни селяни, познал отрано оскъдицата и беднотата, той от малък заживява с въжделенията на своя народ.

Още като ученик в гимназията става горещ привърженик на социалистическите идеи.

След завършване на университета той се установява на практика като млад адвокат при Пенчо Савов и Васил Коларов, при които усъвършенствува и повишава своята правна квалификация, издига своята марксическа просвета и обща култура. Развива активна просветна и революционна дейност по предприятия и фабрики. За кратко време става любимец на пловдивското работничество, обичан и уважаван от трудовата интелигенция и цялата прогресивна общественост в Пловдив и Пловдивски окръг.

На 7 декември 1919 г. Комунистическата партия спечелва изборите за общинска управа. На другия ден в Пловдив се провъзгласява комуна.

След утвърждаването на изборите за първи път в историята Пловдив има кмет-комунист – Никола Гълъбов, и пом.-кметове – Рангел Димитров, Сасон Гарти и Иван Фъсов.

На първата редовна сесия Никола Гълъбов е арестуван и заедно със своите съветници комунисти откаран в София. При завръщането им пловдивските работници им устройват сърдечно посрещане. Като кмет на града развива широка дейност в интерес на трудещите се.

Той отдава цялата си енергия за подготовката на Септемврийското всенародно антифашистко въстание. Даровит публицист и безкористен общественик, той поставя борбата на работническата класа и Партията за социална справедливост над всичко.

Виждайки в негово лице способен ръководител и организатор на работническите маси, врагът, за да се отърве от него, го арестува. На 26 срещу 27 септември 1923 г. той заедно с други 11 комунисти е измъкнат от ареста и откаран в местността „Кемера“ край Пловдив, където е зверски убит от капиталистическите палачи.