Разказва Васко Кабаиванов.

Уважаеми дами и господа!

Поздравявам Вас и семействата Ви със Светлия Християнски Празник Гергьовден с пожелания за здраве, дълъг живот и много, много късмет и съобщавам, че съгласно Вашите указания изпращам снимка на баща ми, подпоручик Желязко Иванов КАБАИВАНОВ, командир на батарея във ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА…

Баща ми – Желязко Иванов КАБАИВАНОВ, роден на 13.09.1918 г., е участвал във ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА от началото на присъединяването на БЪЛГАРИЯ към Съюзниците като подпоручик, командир на батарея в състава на Първа българска армия.

Закърмен съм с вълнуващите му спомени за победоносните боеве при Ниш, Страцин, Стражин и Крива паланка, Дравската епопея с ожесточените боеве при унгарския град Печ и село Дравасоболч в долината на река Драва, както и за проявения масов героизъм от българските войници и офицери.

За проявена храброст и отлични командирски качества е награден с Орден за храброст и медал.

По време на боевете е бил тежко ранен в областта на главата.

След победоносното приключване на войната на 9 май 1945 г. се завръща със силно увреден слух на дясното ухо.

Започва работа по любимата си професия – учител по български език и литература.

За жалост, земният му път приключи на 18.06.1984 г.

С този кратък спомен се прекланям както пред паметта му, така и пред паметта на хилядите загинали достойни български войници и офицери за Родината!

Горд съм с моя достоен и скромен баща!

С уважения, н.с. инж. Васко Кабаиванов,
Стара Загора