На 1 май 1915 г. за първи път в Карлово празникът на труда се чества с манифестация, в която участват стотина души. На 1 май 1919 г. в салона на женското дружество „Възпитание“ се събират 250 души, пред които доклад изнася докторът по право, адвокат Александър Пеев. На следващия ден се организира голяма манифестация, която завършва на пазарния площад. Под ръководството на д-р Пеев наемните работници излизат на улицата с червени ленти на ръцете. Броят им не надхвърля сто, но шествието стряска местната власт, защото за първи път в Карлово е манифестирано единството на работниците. Александър Пеев произнася пламенно слово, често прекъсвано от бурни ръкопляскания.

Александър Пеев е роден на 4 май 1886 г. в Пловдив, в семейството на първия пловдивски кмет след Освобождението – Костаки Пеев. Бащата е известен с пламенното си родолюбие и русофилство, което предава и на своите деца.

Александър завършва пловдивската гимназия, където участва в марксически кръжок.

В периода 1904-1909 г. е юнкер във Военното училище в София, където създава таен марксически кръжок. След това напуска армията.

През 1910 г. заминава да учи право в Брюксел. Завършва следването си с отлична диплома и докторат.

След завръщането си става адвокат-стажант в Карлово.

По личното настояване на Васил Коларов е натоварен да укрепи местната организация на тесните социалисти.

През Първата световна война е мобилизиран и участва като офицер в бойните действия.

След войната се завръща в Карлово, където продължава да работи като адвокат. Успоредно с това се занимава с археология и изследване миналото на града.

На 24 ноември 1918 г. на околийска партийна конференция с участието на 36 делегати е избран за секретар на Околийския акционен комитет в Карлово. През 1919 г. е избран за делегат от Карлово на първия конгрес на БКП (т.с.).

На парламентарните избори за 18-о обикновено Народно събрание на 17 август 1919 г. е избран за карловски депутат. Под негово ръководство на 7 декември 1919 г. БКП печели общинските избори в Сопот, Калофер, Клисура и още четири големи села в Карловска околия.

През 1921 г. Александър Пеев ръководи акцията за набиране на помощи в Карловско за гладуващото население в Поволжието и Украйна.

През 1922 г. напуска Карлово и се установява в Пловдив. В града на тепетата издава през периода 1922-1925 г. независимия ляв в. „Правда“. Овладява до съвършенство руския и френския език.

От 1922 до 1931 г. е секретар на адвокатския съвет в Пловдив. Основател и секретар на Пловдивското археологическо дружество и откривател на известния Ситовски надпис.

През 1931 г. се преселва в София, където първоначално работи като юрисконсулт в Българската земеделска банка, а след военния преврат на 19 май 1934 г. създава спестовно строително дружество „Подслон“.

През 1935-1936 г. Пеев става секретар на новоучредения Съюз на българските спестовно-строителни кооперации. От 1937 до 1943 г. е юрисконсулт в Националната кооперативна банка.

През 1939 г. посещава Съветския съюз, където се запознава със Станке Димитров-Марек. По негово настояване започва да работи за съветското разузнаване под псевдонима Боевой. Когато избухва Втората световна война, той сформира с други антифашисти в София нелегална разузнавателна група и снабдява съветското военно разузнаване с ценни сведения за плановете и действията на германските войски в България.

Радиопеленгаторните коли на Гестапо засичат емисиите на радиостанцията на Боевой в столицата и започват по метода на изключването да свиват обръча около разузнавателната група.

На 15 април 1943 г. групата е разкрита, а членовете й – арестувани. Александър Пеев и неговите другари Иван Владков и Емил Попов са подложени на нечовешки изтезания.

Осъдени са на смърт и са екзекутирани в Софийски централен затвор на 2 ноември 1943 г.
Когато командирът на екзекуционната команда заповядва да му завържат очите, за да не гледа дулата на пушките, Александър Пеев отговорил: „Не ща превръзка. Аз съм офицер. В три войни съм гледал смъртта в очите!“

Капитанът пак го помолил, защото войниците се притеснявали, като го гледали в очите. Тогава Пеев се обърнал към войниците и сам командвал разстрела си в тунела на смъртта.

Източник: вестник ДУМА, 28 април 2015 г.