Роден е през 1892 г. в Бургас. Баща мy e учителствувал няколко години в сливенските села, но после се преселва в Бургас и отваря малка печатница и книжарница. По-късно, след смъртта на бащата, той и майка мy се преселват в Пловдив. През 1906 г. Стефан Кираджиев постъпва във Военното училище, но още същата година той е изключен заради антимилитаристична пропаганда и се връща в Пловдивската гимназия. В гимназията се свързва с група прогресивни ученици, които са под идейно влияние на Васил Коларов. Има още →

Аз съм Антон Андонов, искам да разкажа за чичо ми.

Чичо ми Петко Андонов Ефтимов, роден 1925 г., убит 1944 г.

Той е партизанин и загива в гр. Хасково на 12.09.1944 г. при престрелка със войници от хасковския полк при преговори с командири от фашисткия полк, които не са се предали на народната власт. Има още →

Казвам се Антон Андонов.

Кирил Андонов Ефтимов – ефрейтор – това е баща ми, роден 1923 г., починал 1981 г.

Той е участвал през 1944 г. във втората световна война във Сърбия, първа фаза на войната като шофьор на камион – радиостанция.

Има орден за участие във войната и медал за 40 години от победата на фашизма. Има още →

Разказва Златко Златев.

Искам да участвам с моя чичо: Георги Златев Нейков (1923-1987) от град Гурково, Старозагорска област.

Член на БКП от 1946 г.

Той е син на комуниста Злати Нейков Златев, участник в Септемврийското въстание, убит през 1929 г.

Поздрави,
Златко Нейков Златев Има още →

Разказва Неделко Маслев.

Това е Таска Панайотова, първа братовчедка на майка ми, с която никога не са се виждали.

Таска е била партизанка и борец против фашизма в панагюрския отряд „Георги Бенковски“. При един бой тя е тежко ранена и се скрила в един храст. Но фашистките жандармеристи я откриват. Гаврят се с нея и я изнасилват. А накрая отрязват главата й с лопата.

Днес тя е забравена. Има още →