Разказва Симеон Кулиш.

Нейко Димитров Златинов ( 1913-1997 г. ), участник във Втората световна война на страната на Съветския съюз и обединените сили срещу Германия като свързочник от Българската армия. Достига до Унгария.

Обикновен човек, шивач. След войната има ателие в дома си на ул. „Воден“. Бях на 11 г. когато почина и кой знае какви спомени нямам, но съм запомнил 2 кратки случки с него. Има още →

Разказва Камелия Иванова.

Нямам снимки в момента, но искам да разкажа за своя прадядо и за неговата дъщеря – моята баба.

Прадядо ми, Яким Божилов, роден в дн. Република Македония, в края на 19 в.

Никога не е членувал в организации, но винаги е бил активен участник в случващото се около него. Има още →

Разказва Сашка Янкова

Иван Васев Янков, роден 1924 г. в с. Самораново, Дупнишко.
Включил се като доброволец в Трети гвардейски пехотен полк, 6-та ударна рота.

Загинал на 30 октомври 1944 г. в жестоките боеве на кота 711 – с. Ястребец, Бояновац, Сърбия.

Разказва Пеньо Пеев Пенев

Подофицер Иван Пенев Пеев – доброволец в 9-ти пехотен полк.

Преди това е бил партизанин в 2-ра средногорска бригада“Христо Ботев“.

Роден е през 1920 г. в с. Гита, Стара Загора. Загинал на 17 октомври 1944 г. при Страцин.

Погребан е в гр. Куманово (Югославия).

Разказва Татяна Ангелова.

Свекърът ми: Тимофей Ангелов (1922 – 1993). Разузнавач в периода 1941 – 1945 година.

Разказва Татяна Ангелова.

Чичо: Иван Филипович Тарасенко (1914-1942). Иван Филипович е радист, пропада без вест при отбраната на Севастопол на 3 юли 1942-ра година на нос Херсонес, 35 ББ. Служи в 13 резервистки полк на ДОТ-овете и ДЗОТ-овете на бреговата отбрана в главната база на Черноморски флот.

В Паметната книга на Севастопол, т. IV, стр. 467-ма, е записан Иван Филипович Тарасенко, пропаднал без вест на 3 юли 1942 година в района на 35-та брегова батарея.