Продължаваме с публикуването на произведения от Първия конкурс за антифашистка поезия „Да бъде ден“.

Нашият днешен автор е Стеляна Баева с произведението „Есенна песен“.

ЕСЕННА ПЕСЕН

В черно- белите сенки на минал ден,
между крачките на забързани хора,
през клавишите на минорната есен,
аз ще изпея всички мои песни.
Но защо още свистят куршуми,
оплодени от тъмнина и злост,
защо облаци от прах удушиха въздуха.
И светлината… Няма имена.
За да я повикам.
А нощта е тъй хладна и не приспива
болката, страха и примирението,
и моята сила бавно попива
в пукнатините на разцепени сгради.
Но аз ще ги изпея сълзите,
смалили душата ми до стон,
превръщайки се в гняв и залез…,
докъдето преплетени стигат клони.
Там е и небето.
Но има ли надежда в огъня,
щом лудостта е в очите на злото,
стреля по утрото и подвежда,
че ще изгре с други намерения.
За добро.
Днес, обаче излекувах миналото,
излекувах всяко слабо место,
допиращо се, за да се слее
с копнежа и плътта на сърцето,
и с моята песен- „Да бъде ден“.
Накрая само нея ще изпея.
Защото не на колене ще оцелее.
Денят.