Продължаваме с публикуването на произведения от Първия конкурс за антифашистка поезия „Да бъде ден“.

Нашият днешен автор е Никола Апостолов с произведенията „Аз искам днес“ и „Септември 1944“.

АЗ ИСКАМ ДНЕС

И малък, и зелен когато бях,
и само за игрите аз болях,
пред мене бяха пътища безброй
и трябваше да си избирам- кой?
Избрах и тръгнах аз по този-на,
по който днес развявам знамена.
От жълтия площад изпращам знак
към всеки буден български юнак.
Че грешния ли път избрахме пак
или погрешно го вървим във мрак?
Оказва се, че пак не сме във крак
и Господ все не ни е мил и драг.
Страната ни отново вие гръб
и слепешката движи се по ръб.
А майките надигат женски стон-
децата се пилеят в чужд кантон.
Останалите всички са в печал,
че кой скачал, кой пък е клечал
и радост, и хаир не е видял
във този ден почернен, малко бял.
Аз искам вече утрешния ден
ДА БЪДЕ ДЕН във тебе и във мен.
Страната ни да сложи вече кръст
на всичко пошло и да вдигне ръст!

СЕПТЕМВРИ 1944

Изгрява небесното слънце.
Септември…А няма покой.
Покълна народното зрънце
за новия утрешен строй.

Прииждат оттам партизани.
Войската събира се в строй.
Без заповеди, без покани
народът готов е за бой.

Да гони фашисти- злодеи,
до дупката…Там във Берлин!
И сбъдват се всички идеи-
да бъдат в юмрук до един!

А дните от слънце огряни.
Септември прилича на Май.
И хората- бодри, засмяни
посрещат победния край!