На 20 януари 1942 във вила „Марлир“ на езерото Ванзее в Берлин се срещат петнадесет души от различни ведомства на третия Райх по покана на началника на Главното управление на имперската безопасност Райнхард Хайдрих.

Протоколът на срещата се води от Адолф Айхман. Тази среща става известна като Ванзейската конференция и на нея се взема решение за разработване на координиран план за окончателното решение на еврейския въпрос на европейския континент. Приложен е списък с числеността на евреите в европейските страни и са формулирани съгласуваните действия по депортацията на всички еропейски евреи в концентрационни лагери в източната част на третия Райх, главно на територията на Полша. Десет дни по-късно Айхман изпраща заповеди до всички ангажирани с изтреблението на евреите ведомства с подробни указания за депортацията на евреите от Германия, Австрия и Чехия.

Това е началната дата на Холокоста. Ванзейската конференция е най-добрата илюстрация за „баналността на злото“, формулировка на еврейската историчка Хана Аренд за престъпленията на Третия Райх.

Участниците в тази среща са обикновени бюрократи от средния и висшия чиновнически ешелон, повечето с юридическо образование, които обсъждат технически подробности за организацията на масовото унищожение на единадесет милиона души. При следвоенните процеси срещу нацистките престъпници някои от участниците в конференцията не са осъдени.

Дори правосъдната система на победителите не е била в състояние да определи точната вина на човешките компоненти на нацистката бюрократична технократска машина за масово унищожение. Така оневиненият оберфюрер от СС и министериалдиректор на Райхсканцеларията Герхард Клопфер до смъртта си през 1987 работи като помощник данъчен инспектор и адвокат в Улм, а началникът на главното управление на СС по расовите проблеми групенфюрерът от СС Ото Хофман е предсрочно освободен през 1954 и работи до 1982 като търговски представител във Вюртемберг.

Ivan Delcheff, Facebook