Разказва Ангел Христов.

Моят дядо по бащина линия се казва Христо Георгиев Христов (1921 – 1977г).

Роден в село Брусен, бивша Тетевенска околия, област Плевен, (днес в Софийска област, община Етрополе).

Преди Отечествената война заедно с будните младежи в село Брусен не свиват знамето, а разпространяват прогресивна литература на многобройните седянки и честите вечеринки в салона на училището, разяснявайки истината за войната и позицията на Българската работническа партия.

Новините от фронта са ги получавали от дома на руснака Андрей Дроздов, който е имал радиоапарат, където всички са слушали новините. Там са разяснявали новините от фронта сред селяните.

Дядо ми участва в първата фаза на Отечествената война към стрелкови полк като шофьор на камион за периода 22.09.1944 – 01.12.1944 г. С камиона е доставял снаряди и боеприпаси от тила към фронта. Не е раняван в процеса на бойните действия. На 09.09.1944 г. участва в свалянето на местната фашистка власт.

След установяване на народната власт дядо ми Христо Христов участва активно в обществената дейност като кмет на село Брусен за периода от 01.01.1950 г. до 14.02.1964 г., след което е преназначен за председател на Селкооп и така до края на живота си през август, 1977 г., когато загива в автомобилна катастрофа.

В упоменатият жизнен път дядо ми Христо участва в изграждането на цялата инфраструктура на селото, което включва – читалище, общежитие, Селкооп, магазини, хлебопекарна, ТКЗС (07.08.1957), сушилня за плодове, всички махали са радиофицирани с радиоточки, мостове, пътища, водопроводи и водохващане. С негово съдействие от София е преместен в с. Брусен цех за метри и нивелири, с който се спомага за поминъкът на селото.

За мен дядо ми Христо е светъл пример за съзидание и прогрес.