Етикети
Разказва Бойчо Биволарски.
Приятели, да си спомним за Вела Пеева, която е убита зверски на днешната дата през 1944 г.! Тогава е била само на 22 години!
В самото начало на май 1944 г. времето застудява и отново завалява сняг.
Вела Пеева слиза до потока да се измие и да вземе вода за през деня.
Горският стражар Иван Божков от Каменица случайно открива следите ѝ по току-що паднал сняг и съобщава на жандармерията.
На 2 май вечерта в двора на лъдженското училище започва подготовка на ловната дружина за нов поход. След полунощ камионите тръгват в две посоки: едните през Каменица за Елин връх, а другите – по шосето за Юндола.
Акцията започва на 3 май в 3,30 часа.
В 9 часа ротите от връх Арапчал (дн. Черновец) се спускат надолу да претърсват местността, тъй като там често нощуват нелегалните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води предателят Иван Божков. Той насочва жандармеристите към местността Бялата скала, където е Вела Пеева.
Обкръжават я и започва продължителна престрелка.
Вела Пеева стреля с пистолет, прикрита зад скалата. За да я изкарат от там, хвърлят бомби. При първата бомба тя остава зад скалата, а при втората избягва в една малка долчинка и продължава да стреля. Сражава се сама срещу многобройна жандармерия 5 часа. Води бой, докато има патрони…
Командирът на ловната дружина майор Иванов напуска командното си място и отива при Бялата скала. Заповядва да донесат главата ѝ в щаба.
В нейната раница откриват само книги – от Ботев, Смирненски и Яворов. И един бележник с песни, стихове и записани мисли.
Горският стражар Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването поставя главата на всеобщ показ (за тези действия той получава премия 100 000 лева, а в края на август 1944 г. е застрелян от партизаните).
Поклон!!!
А за какво точное поклонът?
ХаресвамХаресвам
циник….
ХаресвамХаресвам
На терористите мястото им е на бесилото
ХаресвамХаресвам
А на глупаците в клиниките
ХаресвамХаресвам
pas être négatif de voir les choses telles qu’elles sont. Je suis ni en colère, ni triste. Mais je suis pas né hier, et je me fais pas d&sqouo;illusirn. C’est mieux de rêver en couleurs?Ok, je noirci le trait, mais c’est pour bien souligner. Et par un certain amour de la provocation. Ça fait de bon débats!
ХаресвамХаресвам
пачавра
ХаресвамХаресвам