Подофицер Костадин Василев Кючуков
/1921 год. – 1944 год./
Служил в 59–ти пехотен полк. Загинал на 2 април 1945 год.
при с. Балахази,окр. Нягатад, Унгария

Разказва дъщеря му Пенка – 1944 год.

Току що съм се родила, когато дошла вест, че баща ми е убит на фронта. Мама останала млада вдовица, а аз – сираче на шест дена. Баба сигурно е страдала за сина си, оставил костите си по чуждите земи. Млад и зелен. Майчиното сърце би трябвало да кърви от болка. Има още →

Подофицер Георги Пеев Гинков
/1919 год. – 1944 год./
Служил в 31-ви пехотен полк. Загинал на 22 октомври 1944 год.
на връх „Мути вода“, Прищинско, Югославия

Разказва синът му Пейо – 1942 год.

Баба родила дванадесет деца. От тях останали живи три. Две момчета и едно момиче. Преди да дойдат в България, леля се разболяла от туберкулоза и починала. Останали тати и чичо. Има още →

Написах книгата „ Сред снежната пустош”, в която има документални  и художествени разкази, посветени на участниците във войните от село Нова Черна област Силистра. Книгата беше издадена през 2014 година. Предлагам откъс от нея.

С уважение: Стоянка Павлова
село Нова Черна област Силистра, автор на книгата

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Направени са много филми за Втората световна война. Веднага след края ѝ. И десетилетия по–късно. С различни гледни точки – на сценаристи и режисьори. С различни мечти и идеали – на войници и офицери. Има още →

Координатор на Безсмъртния полк може да стане всеки българин, който представлява обществени организации, държавни или общински структури, медии или самия себе си.

Координаторът провежда информационна кампания.

Необходимо е да се работи с медии. Видео и аудио реклами и записи, макети за печат и външна реклама, листовки и презентационни материали се предоставят от Инициативния комитет на Безсмъртния полк.

Необходимо е да се разкаже на хората каква е идеята на Полка, да се съобщи за възможността да се впише историята на хората, участвали в борбата срещу фашизма и нацизма в България, да се помогне за Има още →

Знам прекалено малко за дядовците си и ВОВ… Защо ли?

Ами, защото са ми разказвали, когато съм била на много крехка възраст… и не съм записвала разказите…

Снимки имам /в униформа и медали/ само на бащата на баща ми – подпоручик Димитър Тодоров Макрев.

Роден в град Малко Търново /сега няма и следа от фамилията там/. Има още →

Атанас Ангелов Апостолов от Ивайловград.

Дете на тракийски бежанци от турските кланета в с. Каяджик, Гърция. Роден в Сунгурларе. Остава сирак на 2 г. Отгледан от сестра си Райна. Баща на моята майка. Мой Дядо.

Участвал достойно в боевете при р. Драва в Унгария със снимката на новородения си син Христо Апостолов в джоба.

Оцелял и работил като главен шивач на военното интендантство в Ивайловград. Има още →