Етикети

BranevРазказва Тодор Ненов.

Роден през 1922 г. в гр. Котел, обл. Сливен, в будно балканско семейство.

През 1942 г. постъпва в казармата, където започва своята военна служба, в редовете на 11 пехотен сливенски полк. Службата му е продължителна, поради създадената по това време трудна политическа обстановка, както в страната, така и в света.

В края на 1944 г. получава отпуск, по време на който встъпва в брак с девойка от град Котел. Неговият син Христо се ражда след гибелта му и никога не успява да види своя баща.

Не успява да се радва на семейния си живот, защото в началото на 1945 г. заминава на фронтовата линия в Унгария.

По това време 11 пехотен сливенски полк се намира в състава на 3 балканска пехотна дивизия, която е част от Първа българска армия, под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев, водеща сражения срещу нацистките окупатори заедно с другите съединения от III Украински фронт, командван от маршал Фьодор Иванович Толбухин.

С цел да задържи настъплението на съветските, българските и югославските сили на запад, германофашисткото командване планира за началото на март мощна офанзива, чрез четири концентрични удара, които преследват решителната цел за пълен разгром на III Украински фронт. Един от четирите удара, в направлението Долни Михоляц – Харкан – Печ, се нанася именно в отбранителната полоса на Първа българска армия, в предните редове на която е 11 пехотен сливенски полк.

Полкът е разгърнат за отбрана по бреговете на река Драва, в района на селата Дравачехи, Дравапалконя и Дравасоболч. Призори на 6 март 1945 г., след мощна артилерийска подготовка, постигайки тактическа изненада, германските войски започват форсиране на реката и яростно атакуват позициите на полка. Невероятната смелост и твърдост на българските войници обаче обърква плановете на противника.

Независимо от огромното числено и огнево превъзходство, бойците от две роти на 11 сливенски пехотен полк поемат върху себе си удара на два германски пехотни полка, 523-ти и 524-ти. Обкръжени са напълно и в продължение на над десет часа водят бой на живот и смърт при безнадеждно съотношение на силите, но и без нито за миг да посрамят българската бойна чест, като на няколко пъти контраатакуват нацистите на нож и не им дават възможност да разгърнат бързо настъпление в дълбочината на отбраната!

В яростното сражение загиват с геройска смърт почти всички бойци, между които и Христо Иванов Брънев! Саможертвата им обаче се оказва решаваща – макар да завладяват временно селата Драва Чехи, Драва Палконя и Драва Соболч, нацистите не съумяват да развият настъплението си и да съкрушат отбраната на Първа българска армия, която заедно със съединенията на III Украински фронт преминава в контранастъпление, което изтласква противника от заетите позиции и му отнема възможността за активни настъпателни действия.

Освободителният поход на съветските и българските войски продължава на запад!
За своята самоотверженост и храброст пред лицето на врага, Христо Иванов Брънев е награден посмъртно с Орден за храброст и Медал „За участие в Отечествената война 1944 – 1945 г.”.

Признателният унгарски народ е изградил възпоменателен гробищен парк в памет на загиналите български воини в гр. Харкан, който е открит официално на 23 септември 1956 г. Понастоящем в него почиват тленните останки на 1439 български офицери и бойци, един от които е Христо Иванов Брънев.

През 1974 г. Семейството на Христо Брънев официално поставя на паметната плоча с неговото име снимката, която прилагаме тук.

Информацията за нашия роднина Христо Иванов Брънев е получена от неговите потомци Ганка и Минчо Джурови, както и от техния баща Киро Минчев Джуров, сам участник в Отечествената война, на които изразяваме своята дълбока благодарност!!!

Advertisements