Аврам Стоянов Петров е роден на 2 ноември 1892 г. в Соточино, Берковско, днешна част от село Гаврил Геново. От ранна възраст участва в социалистически групи, като през 1912 г. става член на БРСДП (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП.

Работи в Български пощи, където се включва активно в профсъюзна дейност. През 1919-1920 г. ръководи Транспортната стачка в района на Мездра.

След стачката се установява в София и участва в ръководството на Съюза на транспортните работници и новосъздадените прокомунистически Независими работнически професионални съюзи. През 1927 г. е избран за народен представител в 22 Обикновено Народно събрание. От следващата година е член на Централния комитет на забранената БКП. През 1929 г. е осъден по ЗЗД и остава в затвора до 1931 година.

След освобождаването си от затвора Аврам Стоянов заминава за Съветския съюз, където заема различни номенклатурни длъжности.

През август 1941 г., след началото на войната между Съветския съюз и Германия е прехвърлен нелегално в България и е натоварен с терористичната дейност на БКП в района на Сливен. През юли 1942 година е осъден задочно на смърт в Процеса срещу ЦК на БРП.

Аврам Стоянов се самоубива на 15 август 1942 г. в Сливен при опит за задържането му от полицията.

Синът му Лъчезар Аврамов e български политик от БКП и член на нейното висше ръководство между 1962-1971 г.