Етикети

Аврам Петков ГачевРоден е в Габрово на 28 март 1871 г. Неговият баща Петко Гачев е сподвижник на водача на Априлското въстание в Габрово Цанко Дюстабанов, след Освобождението три пъти е избиран за кмет на Габрово. Завършва търговска гимназия в Свищов, където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е Ана Маймункова, за която той става първи учител по социализъм.

Съпругата му Славка (1878-1965) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца – Петко, Радка и Веса.

Неспокойното му сърце и честен характер го карат да въстава против неправдите на тогавашното общество. По тази причина, уволняван често от различните длъжности, които заема в буржоазния държавен апарат и частни фирми, той непрекъснато се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич (Толбухин), Балчик и пр. В 1913 година Гачев със семейството си се установява окончателно във Варна.

Във Варна Гачев идва през 1913г. Тук той се отдава с жар на делото на пролетариата. Особено значителна е неговата дейност през 1827-1934г., когато става един от ръководителите на Работническата партия и бива избиран непрекъснато за общински съветник, член на окръжния съвет, училищното настоятелство и пр.

Той организира работническото движение и използува всяко заседание на общинския съвет като трибуна, от която да разобличава управлението на буржоазията, да защитава делото на пролетариата, да разяснява социалистическото учение и популяризира постиженията на младата Съветска република.

В периода 1927-1940 г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.

През 1939г. е избран за народен представител на ХХV обикновено народно събрание като представител на варненското работничество. След касиране на работническите депутати през 1941г. той е изпратен в концентрационен лагер „Гонда вода“, Асеновградско, където се разболява и умира в пловдивската болница. Участва в спасяването на евреите в България.

След касиране на работническите депутати през 1941 г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер Гонда Вода, Асеновградско, където се разболява и на 9 октомври умира в пловдивска болница.

Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в Морската градина на Варна. Между 1960 и 1990 г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до ЖП гарата (сега ул. „Цар Симеон I“) носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ (сега „Сливница“) е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.

Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.

Advertisements