Знам прекалено малко за дядовците си и ВОВ… Защо ли?

Ами, защото са ми разказвали, когато съм била на много крехка възраст… и не съм записвала разказите…

Снимки имам /в униформа и медали/ само на бащата на баща ми – подпоручик Димитър Тодоров Макрев.

Роден в град Малко Търново /сега няма и следа от фамилията там/.

Най ярко съм запомнила 2 епизода от разказите му: в Състава на 3 Украински фронт е воювал /ако не ме подвежда паметта/ 11 Сливенски полк /май беше в Тунджанска дивизия на 1-ва българска армия/. Линията им е била на Драва между Драва-Полконя, Драва-Соболч, Драва-Чехи. Яли са мухлясъл хляб, но това ги е предпазило от холера /това е първата история, която помня/.

 

 

Понеже командирите /и дядо/ са били царски офицери, политръководителите – комунисти са искали да ги разстрелват на фронта, но бойците /голяма част от които също са били комунисти/ са ги заобиколили и не разрешили това. Те казали: „За да убиете тях, първо трябва да избиете нас“, а това означавало да се оголи целият фронт…

Останалото го знаете… Жестоки боеве… Удържат линията с последни усилия, получават адмирации за храброст от руснаците…

Дядо е бил ранен от шрапнел – в бедрото, в близост до артерията… Оцелява, награден е с медал за заслуги…

Информация от Йовка Златева