Продължаваме с публикуването на произведения от Първия конкурс за антифашистка поезия „Да бъде ден“.

Нашият днешен автор е София Милева с произведенията „ДА БЪДЕ ДЕН!“ и „Животът ще го оцениш…“.

ДА БЪДЕ ДЕН!

„Да бъде ден!” Звучи като молитва!
Да бъде ден без жертви и обричане!
Да бъде, но плачът във мен не стихва
на малките деца и на войниците…

Да бъде ден и никой да не стреля
в сърцата ни без жал и без причина!
„Да бъде!” – след молитвата в неделя…
и кървавата нощ зад нас изстина.

Да бъде ден! Аз вярвам във доброто,
дори когато спирам да го правя.
Животът тича, не остава много…
но имам време да посея вяра.

Ще бъде ден! Вдигнете знамената!
Ще бъдат дни на радост и на обич!
В очите на войниците горяха
мечти за много повече…

Животът ще го оцениш…

Животът ще го оцениш,
когато любимият остане под отломките.
А този юни няма да е лято
напук и на вселенските закони.

Живота ли? По пътя ще го хванеш…
най-бързо се расте на погребения…
ще спреш да назоваваш просто с „наште“
онези, дето в мъка те отгледаха.

Какво велико нещо е душата!
Тя може да се скрие и под нокът…
но как боли, когато дойде краят…
наистина, животът значел много…

Животът е дошъл да се живее,
да те целува и да те докосва.
Събудих се във лошо настроение
и сякаш няма Господ…