Продължаваме с публикуването на произведения от Първия конкурс за антифашистка поезия „Да бъде ден“.

Нашият днешен автор е Веселин Веселинов с произведението „Сподавени Викове“.

СПОДАВЕНИ ВИКОВЕ

Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата ѝ гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма –
ний, бедните деца на майката земя…
Христо СМИРНЕНСКИ

едноръкият художник на площада
райски ябълки изобразява
а в почивката си се подкрепя с мъничък коняк –
да погледа себе си сам всъщност
е затворил той сърцето си неволно
лабиринтно да блуждае
там из своите видения убегливи
чакайки търговец на картини
да пропъди бедността надвиснала
като смърт над шапката широкопола
на последния в изкуството
сред бунището за спомени

***

новото момиче във дома
с биренокафяви
подозрителни очи
с тънки и безкръвни устни
все страни от другите деца
със метални нотки във гласа отблъсква ги
в тъмните ъгли спотайващо се
е опитвало
но не е успяло да избяга
от ръцете груби на пазача
и от огражденията от бодлива тел на детството си
и на изоставянето
оскотяването е съвсем
закономерно тук

не
недейте да споделяте
от притчите си празни
и не я докосвайте
никога по хлътналите рамене
нехора

***

а слухарят музикант във подлеза
озвучил с флигорната си стъпките
и на глухите
и забързаните към успехите на делника
отчужден от тях
ще обядва с ноти ненаучени
но шумящи във кръвта му
по рождение
няма да брои стотинките
със треперещите пръсти
ще ги прибере във джоба си прокъсан
ще преглътне облаците жълти
и ще легне да поспи
в кьошето за избраните
на кравайче свит
до свободата си