Продължаваме с публикуването на произведения от Първия конкурс за антифашистка поезия „Да бъде ден“.

Нашият днешен автор е Маргарита Петрова с произведенията „Родина“ и „Нашият герой“.

Родина

Родина! Тази дума изсветля
над загасените огнища…
Потърси корен в чуждата земя,
но се завърна пак – да диша!

Изви бръшлян на бащиния праг.
Излюпи се в гнездо на птица.
И с пролетния вятър полетя –
да буди спомени – искрици…

От паметните плочи дълго три
забравен знак за Свободата.
С дъжда разплака майчини очи
по някой свиден,недочакан…

С дрънкалка бебешка си поигра –
изпусната съвсем случайно…
Развя дъха ни – като вечен флаг.
Прошепна ни парола тайна…

Да бъде Ден!И време за борба –
срещу блюстители на Мрака!
Една Любов – за клетва ни събра.
Родина – майчица… ни чака!

Нашият герой
(в памет на партизанина Мико Нинов
от гр. Грамада, област Видин)

В обновения парк
на градчето ни малко –
той стои все на пост,все замислен…
като почетен знак
на добрата промяна,
на вечни – неписани истини.

Врагът е прогонен!
Но не свършва борбата…
Делникът будят бурни протести:
За труд неспокоен,
за цената на хляба,
за идеи по-ясни,по-честни!

Гранитната Вяра –
в поколения пази!
Той стана гарант на Мечтите ни.
Животът му славен
завърши на двадесет…
Но безсмъртният полк – не почива!

За Бъдеще ново –
слага ред и устои.
Залог е Светът – на Мир и Война…
В История,в Слово –
Паметта ни говори:
Герои се раждат в силна Страна!