Продължаваме с публикуването на произведения от Първия конкурс за антифашистка поезия „Да бъде ден“.

Нашият днешен автор е Ивета Попова с произведенията „Песента, която обичаха“ и „Великата Отечествена война“.

Песента, която обичаха

Лилѝ Марлен, Лилѝ Марлен,
най-изненадващо плени и мен,
вдъхновила и германци, и руснаци,
всички на пагона с бойни знаци!

Войната на всемира ти огласяше
и радост, щастие в душите внасяше,
ти стягаше военните редици,
теб пяха те певци, певици.

С една фашистка сила тъмна
земята ни покъртващо осъмна,
последваха разруха, скръб, нещастие,
но ти помогна с твоето участие.

С Лилѝ Марлен войната свършва,
Лилѝ Марлен денят довършва,
Лилѝ Марлен я пеят всички,
Лилѝ Марлен запяваме самички.

Щом от любов сме всички вдъхновени,
ще дойдат скоро чакани промени,
война започнала ще свърши,
градивна работа ще се извърши.

В живота винаги присъства любовта,
тя носи свежест, бодрост, красота,
дори нечувано отникъде нещастие
любовта превръща в осъзнато щастие!

Великата Отечествена война

Война небивало мащабна,
тя много живи в гроба грабна,
война нечувано свирепа
събрала писъмце във шепа.

Войниците изнесоха войната,
спасиха от поробване страната,
„Човекът истински“ на Полевой
без краката влизаше във бой.

Трещяха страшните „Катюши“,
от огъня небето още пуши,
генерали, пълководци смели,
руснаците напред повели.

Но Жуков, славен генерал,
грешката на Сталин предузнал,
го спира от подписване капитулация
и преобръща нажежена ситуация.

Москва спасена е и Сталинград,
от обсадата излиза Ленинград,
Жуков повишен е във маршал,
на родината огромна всичко дал.

Фашистката идея шеметно пропадна,
за обич нежна е земята гладна,
съчувствие и милост да покажем,
че любовта е вечна да докажем!