Етикети

Ivan Chamurdjiev copyРазказва Искра Цонева.

Подофицер Иван Иванов Чамурджиев, с. Калипетрово, Силистра, 31-ви Силистренски полк

Дядо ми е роден през 1916 година в с. Калипетрово, Силистра.

Разказаните спомени за него са малко. Смътния спомен на моя баща е за млад, силен в войник, възседнал коня, прегърнал за последно малкия си, 3 годишен син и поел към фронта, за да не се завърне никога.

Загинал на 09.04.1945 година в град Чурго, Унгария. Три дни се мъчил, разкъсан от мина. Само 30 дни преди края на страшната , безмилостна война.

Посмъртно получава кръст за храброст и орден с георгиевска лентичка.

Баща ми остава сирак. Живота е труден, немотия, трудности, самота. Това е безмилостната съдба, на хиляди семейства , усетили ужасната целувка на войната.

Но аз знам, че дядо ми винаги е бил със сина си. Бил е с него когато е тичал бос по поляните на Добруджа, бил е с него, когато е работил, учил, играел. Бил е с него когато , босоногия ученик вижда през прозореца на военния клуб красивите офицери и решава, че ще някой ден ще бъде като тях. И, да, татко постига мечтата си – той е български офицер, но от онези, истинските, които вече са на изчезване.

Да, дядо е загинал много млад, още толкова много е имало пред него. Безмилостна е съдбата. Но това, в което мога да съм сигурна е, че дядо винаги ще живее в спомените на нашето семейство.

Advertisements