Разказва Боян Байков.

Байчо Петков Байков е роден на 8 Април 1920 год. в с. Изворово, Чирпанска околия. По професия е колародърводелец и автотенекеджия.

Мобилизиран е на 14 Декември 1944 год. в 10-ти пехотен полк от 10-та пехотна дивизия, втора минохвъргачна рота, втора дружина. Командир на ротата е поручик Делчо Янев. Към средата на месец Януари 1945 год. пристигат на фронта, който тогава е в близост до гр. Надятад, Унгария. Разполагат се на квартири.
През месец Март заемат позиции до един чифлик. Боевете започват на 10-13 Март, а на 1 Април започва офанзивата срещу немците по линията „Маргит“. При атакуването обаче, съседът отдясно не овладява селото и немците започват да ги бият във фланг. Отстъпват, събират се и се окопават зад една височина.

Тук падат около 450 войници от полка, като главната причина за това е липсата на артилерийска подготовка. Вижда един руски офицер да плаче, казвайки му: „Ако ние при всяко сражение даваме толкова жертви, ще останем без войници“.

След това немците се изтеглят и заемат вторите си позиции. Подир 3-4 дни се изтеглят назад, а Байчо е изпратен на курсове.

На фронта е контактувал и с други Изворовци: Георги Димитров, Колю Гунев, Колю Делчев и др. Пеню Дончев е в същия 10-ти полк и пада убит около гр. Надятад. Желю Василев също е убит близо до този град от мина.

Байчо разказва, че при отстъплението от линията „Маргит“ немците повалят крайпътните дървета и заставят по този начин танкове и камиони да нагазват в подгизналите ниви. Танков снаряд попада в помощник-командира на ротата, който е от Чирпанско – Верен или Медово. Били един до друг и изведнъж изчезва, като „по мене имаше мръвки от него и накачени части от тялото му по близките дървета“, споделя Байчо.