Разказва Светла Димитрова Богданова

Здравейте!
Бих искала да представя биографията на моя баща Димитър Йорданов Димитров.

Димитър Йорданов Димитров е роден на 1 февруари 1915 г. в с. Дълбоки, Старозагорско.

През 1930 г. става член на РМС, а през 1940 г. – член на БКП. Многократно е арестуван и малтретиран от полицията.
През 1934-1935 г. живее в нелегалност. Заловен през декември 1935 г. и осъден на 15 г. затвор като непълнолетен. През 1941 г. е амнистиран и отново се включва в революционното движение. През 1943 г. отново е арестуван и интерниран в „черните роти“ в Демир Хисар за 6 месеца. През април 1944 г., при опит да бъде арестуван за пореден път, успява да избяга и става партизанин и началник-щаб на сливенския партизански отряд „Хаджи Димитър“.

След 9 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на 11-ти пехотен Сливенски полк, с който участва през втората фаза на Отечествената война в боевете в Югославия, Унгария и Австрия. За бойно отличие през време на войната е повишен в звание майор и е награден с военен орден за храброст.

Завършил е военната академия „Г.С. Раковски“ и академията на генералния щаб на въоръжените сили на СССР „Климент Ворошилов“ в Москва. Служил е в гранични войски като командир на граничен участък, началник-щаб и заместник-командващ на Гранични войски.

Бил е 7 години военно аташе в Югославия и Австрия през 1968-1975 г. През 1954 г. е произведен в чин генерал-майор. Награден е с множество ордени и медали, между които военен орден за храброст, за народна свобода, Червено знаме, Червена звезда и др.

През 1981 г. преминава в запаса и се занимава с обществена работа.

Почина на 3 октомври 2000 г.