Етикети

Borka Aleksandrova copyРазказва Александър Стоянов.

Майка ми – Борка Александрова Стоянова.

На 8 октомври 1911г. В семейството на Александър Иванов и Мария Иванова, с. Кондофрей, Радомирско се ражда момиченце -Борка Александрова Иванова.

Поради липса на поминък /мината в която работи баща й е затворена/ семейството отива в София. Тук Борка започва работа в малка обувна фабрика. Непълнолетна е и чорбаджиите я крият, когато идват инспектори на проверка. Работи като гладачка на обувки.
Световната икономическа криза е причината, много от фабриките да фалират. Липсата на образование пречи на Борка да си намери добра работа.

Заедно с майка си Мария започва работа в тютюнев склад „Австрийска режия”. Работниците изнемогват от тежката работа. Организират се протести и стачки. Борка активно участва. Мизерията в която живее, насочва Борка към младежките комунистически работнически движения. За комунистическа дейност е арестувана и изтезавана в дирекция на полицията.

”Червени блузи” е едно от комунистическите движения. Тук тя се запознава с Спас Стоянов Стойков. Леяр. Член на синдиката на металиците. Баща му е застрелян като комунист през 1921. Майка му е починала една година по-рано. От малък е под влиянието на комунисти-левичари.

Борка и Спас си допадат и се женят. Годината е 1934 г. След това Спас е тикнат в затвора за комунистическа дейност по ЗЗД/Закон за защита на държавата/. След излизането му от затвора, живеят на квартира и през 1937 година им се ражда дъщеря Елисавета. Две години по-късно се ражда и Стоян. Семейството сега живее в две стаичка от къщичката, построена от Стоян Стойков. Намира се на ул.”Враня” 17.

Идва зимата на 1944 г. Борка е бременна. Спас е в нелегалност.

Американските летящи крепости бомбардират София на 16 март 1944 г. Българската промишленост работи за Германия. Срещу къщичката, на ул.”Враня” 17, има тютюнев склад – „Фумаро”. Естествена цел за бомбардиране. Борка, бременна и с две деца на 5 и 7 години, заедно с майка Мария бягат от София. Иван Александров ги закарва с кола до с. Горни Лозен. Там, на 15 май 1944г., се ражда третото дете на Борка и Спас – Александър.

От арестите в килиите на дирекция на полицията Борка се разболява тежко. Сърцето й е увредено. Трудоустрояват я. Спас заминава на фронта в състава на Първа Българска армия. Краят на втората световна война го заварва в гр. Печ- Унгария. През юни 1945 г. се завръща в България.

През 1949 г. Борка започва работа като киноработник. Като разпоредител в кино „Иван Вазов” /намираше се на „Петте кюшета”/ тя е свободна през деня и си гледа децата. Следобяд отива на работа. Спас става главен технолог в леярският цех на Завода за металорежещи машини- София.

През 1966 г. излиза в пенсия .

Борка Александрова Стоянова е призната за АБФК. Носител е на юбилейни значки и медали.

Умира на 5 януари 1970 г.

Advertisements