Етикети

Kurti_Hristov copyРазказва Спас Димитров.

Баща ми Курти Димитров Христов е роден на 12.02.1904 г в с. Струпец, Сливенско.

След като изучава коларо-железарския занаят в Сливен и получава майсторско свидетелство, упражнява занаята си в с. Ковачите, Сливенско. След като привърши работния ден, работилницата на татко се превръща в своеобразен клуб, където той и негови съмишленици от селото свободно изповядват идеите на комунизма. Преди да се разотидат по домовете си пеят Стамболовата песен „Не щеме ний богатство, не щеме ний, пари, но искаме свобода, човешки правдини“… Татко подпомага политическите затворници в Сливен с пари и хранителни продукти и е ятак на партизаните от отряд „Хаджи Димитър“.

Издаден е на полицията от Петър Андонов от Ковачите и на 05.01.1944 г. селото ни е блокирано от бойния полицейски отряд „Полковник Атанас Пантев“ от Сливен и войска от 11-ти пехотен полк в Сливен.

Рано сутринта татко е арестуван и отведен в общинската служба на селото, където е измъчван лично от областния полицейски началник Петър Соларов. Стаята, в която е подложен на нечовешка инквизиция, е обляна с неговата кръв.

Соларов яде пържено свинско месо и пие вино от бакърчета с антуража си и за „развлечение“ бие, докато баща ми припадне. Свестяван е с инжекции, и боят продължава.

Друг от мъчителите му – Цветан Византиев, син на областния управител Тодор Византиев, изпратен от баща си да учи кървавия полицейски занаят, който също участва в изтезанията на татко – на обед отива в квартирата си, където е отседнал, за да обядва. Стопанката на къщата – Панайотка, иска да му полее да си измие ръцете, но Цветан троснато отказва с думите: „Не ща да си мия ръцете, моите ръце са кървави от бой. По-ми е добре да ям с кървави ръце!“.

Около обед татко умира от многобройните си рани и разкъсвания.
Изнесен е от общината на носилка, натоварен е в полицейски камион и е закаран край с. Джиново, сега Злати Войвода и е стреляно в мътвото му тяло, за да излезе, че е убит при преследване на нелегални…

По обед вкъщи пристигна полицейска камионетка с полицаи и войници, които заляха двета стаи на къщата ни с бензин и я запалиха с бомби…

Татко е признат за Активен борец против фашизма и капитализма.

Пред Националния дворец на културта в София има малък параклис, а до него плочи с изписани имената на „Жертвите на комунизма“. Там са изписани и имената на убийците на татко…

Advertisements