Разказва Георги Марков.

Таси Никодимов – мой прадядо

Роден е на 31 октомври 1915 година в с. Голинци (сега кв. Младеново на гр. Лом) в многочленно трудово семейство. Тясната му дружба с любимците на прогресивната младеж в Ломския край по това време – Яким Атанасов и секретаря на ОК на РМС Младен Йорданов, му помага да израсне като последователен и опитен борец против реакцията.

Таси изпълнява отговорни задачи, поставени му от ОК на партията.

В трудна обстановка, създадена от непрекъснатите блокади в ломските села, той непрекъснато обхожда околията, урежда срещи с нелегалните партийни дейци, окуражава колебаещите се, търси квартири за нелегалните. Тази му дейност не остава незабелязана от полицията. Потърсен от нея, Таси минава в нелегалност.

Като партизанин от ломския отряд „Стефан Караджа“ Таси Никодимов е безпощаден с враговете на народа. Заедно с Яким Атанасов той се установява в изкопаното скривалище край с. Голинци (Младеново). Полицията полага големи усилия, за да сложи ръка на двамата „опасни конспиратори“. Най-сетне скривалището е разкрито. Яким и Таси попадат в ръцете на озверените фашистки палачи.

Близо двумесечните инквизиции в полицията не сломяват Таси Никодимов. По време на процеса той се държи твърдо. Смъртната присъда посреща спокойно.

Изправен под бесилката, Таси Никодимов заявява на палачите си: „Запазете въжето, с което ме бесите, за себе си“.