Разказва Юлия Владикова.

Баща ми – Георги Филипов Владиков (22.01.1926- 11.04.1999) е станал на 17 годишна възраст най-младият партизанин от отряд „Антон Иванов“, а след разгрома на отряда -в бригада „Георги Димитров“. Той е първият перущински партизанин, излязъл в Балкана на 24 март 1943 г. Потомък е на героичен перущински род. Прадядо му – Тодор Владиков е командир на шести участък при защитата на Перущица през Априлското въстание 1876 г., а баща му – Филип Владиков е участник в Септемврийското въстание 1923 г.
Баща ми е учил в Търговската гимназия в Пловдив. Като млад партизанин е неустрашим. Обикаля селата, среща се с ятаци, набавя оръжие и храна. Скоро става любимец на по-възрастните партизани и на ремсовата младеж.

След победата на 9 септември 1944 е един от първите доброволци в Отечествената война на България. Става заместник-командир и политически ръководител на войскова част, състояща се от млади парашутисти. При ожесточените сражения срещу хитлеристките войски в редовете на Първа българска армия за хребета Страцин е ранен от парче шрапнел в левия крак под коляното.

След края на Втората световна война работи за кратко в ДСО „Винпром“в София и завършва с отличие Висшия икономически институт „Карл Маркс“. От 1950 г. работи като инструктор в ЦК на БКП и същевременно завършва Висшата партийна школа. Става заместник-завеждащ на селскостопанския отдел, а от 1955 до 1976 г. оглавява отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП.

Няколко мандата е и народен представител. Трудовата си дейност завършва на дипломатическа работа. Посланик е на НРБ в Чехословакия, Египет и Конго -Бразавил.