Роден на 8 март 1905 г. в Етрополе.

Ятак.

Вместо звън на новогодишните наздравици, на 31 декември 1943 г. проехтяват смъртоносните изстрели. Тогава Александър е на 38 години.

И запечатват завинаги техните имена върху белокаменната плоча на паметника в м. Арабаконак: Александър Симеонов Спасов, Георги Михайлов Григоров, Дончо Симеонов Тепавичаров, Марийка Иванова Гаврилова, Марко Проданов Ганчев, Никола Михайлов Николов, Никола Петков Цановски, Цвятко Янков Станчев, Григор Петков Гошев, Цветан Петков Пацов, Марин Гергов Воденичаров, Мико Лаков Тошев, Вутьо Лаков Тошев, Цако Гергов Цаков, Семко Михов Семков, Никола Цеков Върбанов и Михаил Иванов Лазаров. Убити без съд и присъда. И вместо на забрава ги обричат на безсмъртие.
След разстрела половината от телата на избитите са  заровени набързо на ловното им място, а останалите откарани в Ботевград. Убийците разпространяват версията, че по пътя за София конвоят от военни камиони е нападнате от „шумкарите”. Убитите при престрелката са закарани в Ботевград, а другите „са хванали шумата“.