Блог на Deni Jane.

Много хора се чудят защо няма съвременни български интелектуалци, защо когато се замислим за значими български творци, главата ни се изпълва с вакуум, а устата с горчив привкус.
Истината е, че има съвременни български творци, даже сред тях има и добри. Проблемът е, че произведенията им са … безсмислени. Може би безсмислени е силна дума, но със сигурност не са много смислени.

Защо?

Защото смисълът се крие в посланието което авторът иска да остави за поколенията. Послание, родено от вярата на самия автор в някакви идеали. А в нашите автори липсва хуманизма, липсва вярата в доброто, вярата в истината и саможертвата. Или дори когато ги има, липсва смелостта да бъдат заявени ясно и високо, без следа от съмнение и колебание. Защото това е призванието на истинските духовни дейци – да вдъхновяват хората към доброто.

Което е по-важно липсват ярките индивидуалности, които да се стремят към истината дръзко и непоколебимо. Вместо това виждаме изгладнялото за пари и внимание вечно присъствие по телевизиите, обикновено на хранилка към някоя фондация. Кой би нарекъл тези хора духовни водачи?

Стига се до абсурда в коментарите под поп-фолк клипове да се пишат цели абзаци във високопарни прехласвания, сякаш това не е поредната друсалка, а картина на Пикасо. Какво излиза, че телевизия Планета възпитава поколенията в идеалите на днешния ден?! Слушала съм тинейджърки на съседна маса как използват абсолютно същите изрази и обсъждат половин час някоя изпълнителка на същия високопарно-приповдигнат език, с тон изразяващ сляпо възхищение. Защото може би това е единственият досег на тези деца с някаква форма на изкуство!

От друга страна, гледам статията за „Безсмъртният полк“ , гледам коментарите и осъзнавам, че 95% от тях не разбират смисъла на инициативата. Не разбират, че това не е преклонение към този или онзи режим, към тази или онази държава или политик. Това е поклонение пред роднините ни пожертвали живота си в битката срещу фашизма. Хора, които са се пожертвали, за да могат децата и внуците им да живеят в по-добър свят.

И ми хрумва нещо. Дали духовната ни нищета като нация не се дължи именно на това, че сме спрели да почитаме мъртвите си? Всеки здрав човек може да се размножи, това е биологичен инстинкт. Не изисква някаква особена духовност. Но за да почетеш мъртвите си се изисква висша форма на интелект и емпатия, защото това говори за осъзнаване на преходността на човешкото тяло, и безсмъртието на човешката душа и дух. Изисква се съчувствие към битките на предците ни и уважение към завета им.

В съвременния свят на бързо удовлетворение и постоянен информационен потоп, е много лесно да забравиш, че от раждането ни дните ни са преброени. И единствено това, което правим в този ограничен брой дни, ако то е смислено и добро, ще остане за поколенията. Всичко останало ще изчезне в момента, в който спрем да съществуваме.

Народ, който забравя мъртвите си е духовно мъртъв. Защото той не помни уроците от миналото, не помни славните моменти и болката, няма идентичност, няма общи цели, няма и обща съдба. Живее в празно време, което не му позволява да разгърне потенциала си. Защото хората блестят и истински живеят само когато се борят за доброто, за истината, за красотата. В останалото време просто живуркат.

Аз смятам, че ние сме забравили мъртвите си. Забравили сме техните идеали. Не се чувстваме свързани с тяхната саможертва, не сме им благодарни. Това ни прави празни. Кухи биологични черупки, които са загубили връзка с основните човешки ценности. Ценности, които са непреходни и които всъщност „Безсмъртният полк“ изразява. Ценността на саможертвата, на вярата в доброто, на загърбването на различията и борбата за по-светло бъдеще.

Вместо това, в коментарите се говори за пари, за икономика, за това дали България щеше да е по-добре финансово в Третия Райх. Все едно, парите са достатъчно оправдание, за да участваш в един безспорно зъл режим. И то по свое желание и за своя изгода! Да, определено мисля, че сме духовно мъртви. Скоро ще бъдем и демографски мъртви. Не мисля, че двете неща не са свързани. Чистият и здрав дух могат да вдъхнат живот на болното тяло. Обратното също е вярно. И за съжаление ние сме във втората категория.

В заключение…гробищата не са само място на тъга. Те са и място на отдаване на почит. Може би трябва да се сещаме по-често за тях. За да си спомним, че и ние сме смъртни. За да си спомним и за всички хора, които са били преди нас и чиито труд и грижи са довели до нашето съществуване в момента. Те не заслужават да бъдат забравени. Поне това можем да направим.

И може би, ако си спомняме достатъчно често, че извън цифровия свят, всъщност сме ужасяващо крехки и преходни, че смъртта винаги дебне зад ъгъла, може би ще се опитаме да бъдем по-добри човешки същества. И вместо да се бием с винкели по пътищата, ще се опитаме да направим нещо смислено с живота си. Може би…

П.С. Поклон пред хората дали живота си в битката срещу фашизма! Светът помни!
http://denijane.blog.bg/drugi/2016/04/08/quot-besmyrtniiat-polk-quot-ili-kyde-izchezna-duhovnostta-ni.1443070